Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

четвъртък, 16 август 2012 г.

Inbetween

Измежду всичките ужасни чувства, които бушуват в мен, промъква се късче светлина. Толкова мимолетно, че го виждам само за миг, а след това ми е трудно да разбера какво означава, къде да го намеря. Късчето рай.

Светлина, ослепителна светлина над хоризонта, но галеща, нежна, тиха, не пареща, а такава, която сякаш се впива в теб и ти си част от нея, ти си светлината. Ти, в пълното си съвършенство на човек, стоиш сам със светлината и се чувстваш пълен, цял, сякаш нищо не ти трябва, сякаш светът е открит пред теб,целият, и е толкова красив, толкова перфектен.
Мирис на свобода, ефирен, приличен на леко сладникав парфюм, и ти вдишваш и издишваш свободата. Своята.Собствена.
И няма болка, няма угризения, няма тежест, няма запушен нос, няма сънливост.

Нямаш нужда от никого, особено това, хората са толкова далеч, сякаш почти не съществуват, за да се месят в перфектния ти живот. Но не се чувстваш и самотен, напротив, всичко около теб ти е достатъчно, природата, музиката, книгите, филмите - твоя собствена вселена на чудеса.
А ти си центърът и' и ...


И край. Всичко се стопява и пак съм там, в тъмната, тиха, празна, лилава стая и съм сама със себе си, не съм се чувствала по-нещастна, по-самотна, по-далеч от съвършенството.
Просто искам да избягам някъде в главата си и да възцаря хармония там, малко кътче, където да се скрия от целия ужас на този свят.
За ден, два, може би.
Моля ?