Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

вторник, 5 октомври 2010 г.

Truly.. bye

С часове съм се чудила как да започна поредния пост в блога си, докато потракването на тролея бавно ме клатеше напред назад (чак да ти се доповръща). Все едно е да го мисля с часове, затова защото в крайна сметка пак ще напиша просто нещо, което ми идва на момента. Жалко, първоначалната ми идея да ви съобщя прекрасната новина се получи доста добре подредена в съзнанието ми. Пък и мен нямаше да ме заболи толкова.
Защо е специален този пост ? Засега не ви трябва да знаете, нека първо изсипя дневната си доза проблеми, докато майка ми се опитва да ми навре банан в устата, защото не съм се била хранила. Сега бананът е захвърлен на земята, а не съм сигурна, че го заслужаваше, понеже пък.. в крайна сметка майка ми определи тази негова нещастна съдба.
Но забравете за банана, идеята ми беше, че майка ми не спира да ми лази по аксоните на нервите и скоро миелиновата обвивка ще се разкъса и ще стане лошо.
Не, не съм учила по биология.
Чудя се обаче, което е чисто психологичен въпрос, колко точно може да е глупав човек, че да не спира да ми говори за несподелената ми любов и да ми натяква всеки ден? Е колко може да е тъпа майка ми, сега? Доста? Повече. Не мога да определя вече пък и ми писна, да си призная, затова мисля отново да заложа на добрия стар игнор, на който съм се научила перфектно. Практиката е най-добро учение.
Все пак е хубаво понякога да ми се напомня колко съм глупава, но няма нужда да го прави всеки ден, ха, и без това сама се сещам. А изречените от нечия друга уста думи болят повече от думите пищящи в главата ми.. или не?
След като прекарах часове, мислейки какво ново да напиша и как да привлека нечие внимание, понеже целият ми живот се гради на опити да привлека нечие внимание, реших, че няма да се получи колкото и да пробвам. От месеци насам не съм написала и един пост, който да харесам и да почувствам нещо, когато го препрочитам в скучните часове в училище. От месеци не съм вложила някакво уточнено чувство в нито един свой пост и виждам как става все по-трагично и по-трагично, а смелост да си изтрия някой пост - нямам. От месеци изобщо не мога да формулирам нищо смислено тук, забелязва ли се много? Сигурна съм. Защото винаги искам да пиша за нещо точно определено и го обмислям и когато седна да го пиша - всичко се изпарява и съвсем се отклонявам от темата, и стават несвързани по смисъл изречения, които дори не могат да ми помогнат за отделяне на излишната енергия.
Защо този пост е толкова важен и специален? Защото е последен.
Защото не виждам смисъл да напиша дори думичка след последното изречение и няма полза за самата мен да пиша несвързани неща. Няма удовлетвореност, няма изливане на емоции в черни букви върху бели листи.
Ужасно е. Но е факт.
След хиляди разсъждения по темата "Защо вече не мога да изливам емоции както преди?" най-сетне стигнах до отговора и той е толкова прост: няма чувство, което да ми е в повече и да преливам отвътре.
Няма пеперудки в стомаха.
Няма понита в полето.
Шаляляля.
Пффф.

Следващият пост, който ще напиша в този блог, ще е точно тогава, когато започна да преливам от чувства и емоции.
Доста е глупаво да чакам любовта, но май така стоят нещата при бедния ми ум и неговите, пречупени през спектъра на детското съзнание, мисли.
Забравям си за блога с ясната опция, че може би никога повече няма да ми се наложи да пиша в него, защото, както често повтарям, за мен няма особено силна надежда.
Но пък пролетта може да съживи нещо, знам ли... Знам, че няма, но нека помечтаем.

Ще ме видите на пролет !


...надявам се.

- Ваша Вечносладоледена Рин.

2 коментара:

  1. пролетта е далеч. тепърва започва зимата. а тя също е красива.

    вярно, не предлага удобствата на плажа и студента бира, но пък съществува тъмна, която е симпатична през студените дни.

    вярно, не предлага удобствата на бързата любов, но пък на кого му пука за бързата любов.

    вярно, лятото позволява да срещнеш, но зимата ги прави действителни.

    тази вечер вали, но по-скоро пече онова слънце от нашето лято на и '10-та.

    ОтговорИзтриване
  2. Съчувсвам ти до известна степен на споделеното в последната публикация,дано пишеш скоро ^^ :)

    П.С> не обръщай внимание на ника xD

    ОтговорИзтриване