Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

сряда, 7 юли 2010 г.

Fuck the pain, i can feel

Боли.Боли.Мамка му, много.
Мислих си, че всичко е минало. Мисля го, по дяволите, знам, че е така. Права съм.
Няма и капка любов вече, но шибаните изблици на носталгия идват неканени.
Какво разбирате за любовта, нищо не разбирате, а сякаш разбирате всичко.
Стига сте ме карали да се чувствам непотребна, не разбирате ли колко боли. Тъпа примивна болка.
Знаеш ли, че ако беше решил да дойдеш щях да простя. Естествено, в природата ми е - да прощавам. Да ценя. Да обичам. Просто човек съм. Ок, понякога може да се държа като пълна кучка, но се надявам някой да осъзнава, че е предпазна реакция. Просто ме е страх от онова, което се крие зад тъпите ви фалшиви усмивки.
И, по дяволите, щях да се усмихна, да фалшиво, щях. И щях да ти простя за всичко, а то е толкова трудно за опрoщавяне, знаеш.
Да еба, какво ти трябва толкова?
Не разбра ли, че съм готова да изоставя всичко, да предам принципи и прочие, за да получа малко шибана мазохистична любов?
А ти реши да ме унищожиш. Добре.
А аз пак чакам.
Готова да простя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар