Face

Защо, защо, защо, защо винаги всичко се нарежда?!
И когато им казах предната вечер : Дишай, всичко ще си дойде на мястото. Усмихнах се вяло, но сякаш наистина вярвах в това, което говоря, и те ме погледнаха с надежда. След това се смяхме и през сълзи и сълзите бавно изчезнаха.
Обаче бях права, всичко се оправи.
Всеки получава каквото иска, бавно, малко по малко се бори, и го получава.
Аз никога не съм искала кой-знае-колко.
Даа, колкото по-малко искаш, толкова по-малко получаваш. Пф.
Но не е справедливо пък. Не е, всеки друг се радва. Лято е, слънцето ни опича къртуните и почваме да изтъпяваме. А нали знаете, че когато човек е глупав - той е по-щастлив.
Аз съм глупава и нещастна, ирония, аномалия.
Защо всичко се подрежда за всичко освен за самата мен - тази, чиято надежда винаги е по-силна, чиято кръв е по-гореща? Никой не може да ми отговори, ако можех само да повярвам, че над мен има голяма черна фуния, създадена от тъмен маг. Ако само на това се дължеше шибаният ми лош късмет. Не. Няма нищо над мен, освен белия таван на стаята ми. Значи само съм си виновна. Чудесно.

Четвърти ден от ваканцията е, чувствам го сякаш е 40тият. Сякаш от много време насам съм мързелувала по цял ден из вкъщи, четейки книги, гледайки филми и цъкайки GTA.
Аргх, мразя този начин на живот. Дебелее се от него. Много.
Тежичко. Не казвам, че ми се почва училище, съвсем не, просто казвам, че не искам нещата да са винаги така както са сега. Тревожи ме това -самотата. Кой би искал, когато остарее да е луда жена с много котки. Апък аз частта с котките вече съм я отбелязала. С лудостта също, остава ми само да остарея, а времето минава страшно безпощадно.
Много по-успокояваща е мисълта, че до теб има някой. Някой незначителен, някой който просто да те подкрепя, когато не можеш да спреш да повтаряш, че се чувстваш зле, а не си сигурен защо. Знам, защото и до мен е имало някой, някога. Сега - едва ли. Сега съм сама, не ми пука, но не искам да продължава дълго.. когато човек свикне с нещо, го приема като нещо нормално, нещо лично негово, нещо, с което не иска да се разделя.
Мразя това и се боя, че и аз ще свикна със самотата и ще намразя себе си.

Lets face it, никога няма да тръгна на стоп. Сама със себе си. Страх ме е да остана сама, страх ме е от мислите, които ще ме атакуват, ако остана сама за продължителен период от време. И ще съм лесна мишена, лесно ще бъда унищожена от самата себе си.