Ще ми се щастието ти да не беше фалшиво колкото самия теб.
Изключително ми е неприятно да призная, че границата между любовта и омразата е така тънка. Уви. Съзерцевам развоя на събитията и най-после започвам да виждам ценните неща.
И ти не си едно от тях.
Съжелявам.
Сбогом... изгубен страннико.
понеделник, 14 юни 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар