Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

събота, 7 август 2010 г.

I'm leavin' you . No you ain't.

Just gonna stand there and watch me burn,
but that's alright because I like the way it hurts.
Just gonna stand there and hear me cry,
but that's alright because I love the way you lie.

Последни минути на компютъра и аз се опитвам да скалъпя една хубава публикация, въпреки че никак не ми се ще да закъснявам. Имам нужда да кажа колко всъщност си обичам живота в момента и хъх не мога да си позволя да пропусна момента, понеже не съм щастлива за дълго. Никога.
Знаете колко зле се чувствате, когато ви се отдаде шанс за нещо, и вие го пренебрегвате, понеже не сте сигурни какво ще излезе от това. А после съжалявате.
Знаете ли обаче колко невероятно прекрасно се чувствате, когато приемете този шанс, въпреки обежденията/намеренията си, и той се окаже най-хубавото нещо, което ви се е случило в последните дни? Аз знам.
Знам, че не ми се получава добре да изразявам щастие (не ставам, но пък виж, когато трябва да изразявам депресия, съм неотразима, понеже имам опит в областта), но е важно да го правя и някой ден да чета тези редове и да си спомням, че и аз го умея, колкото и трудно да ми се получава. Да съм щастлива, имам предвид.
Ху кеърс, че се прибирах като мокра кокошка ^^ Нали тролеят е за това - да изсъхнем.
7ми август. 3 дни. Този е четвърти. Всъщност изобщо нямам предвид тъпия си рожден ден, знаете - мразя го. Нещо по-по-по-значимо.

Мда. Проклятието ми се задейства :> Май. Ама някой ден ще се оженя за някой.. ъм Иван? Димитър, Станимир, Кристиян, някое-друго-различно-от-проклетото-име. Дотогава не ми пука особено, особено щом усещам онова странно чувство на радост.

Край. Пък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар