Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

понеделник, 2 август 2010 г.

Regrets

понякога ми се иска просто някой да разбира. някой, който да стои до мен в тишината и да разбира без думи как боли отвътре цялата тази празнота. дупка - голяма, черна, поглъщата самата мен. ако имах този единствен някой може би щях да знам, че самотата е относителна и да имам гаранция срещу това някой ден да остана в шибания дървен стол, гледаща телевизора, попиваща от живота на младите. нямам гаранция за нищо, общо взето - всичко може да се случи и няма да ми пука, понеже и без това не съм имала очаквания за нищо.
уморих се да обичам. може би така е по-добре, безцелно е да обичаш - да пропиляваш чувства, безцелно е да гледаш щастието на другите - къде заслужено, къде не - и погледът ти да остава след тях пълен с надежда, че все пак ще дойде онзи момент на сигурност.
уморих се да чакам. бягам след миражи, които така и така няма да стигна, и никой няма да опита да ме спре.
защо ли? защото на никого не му пука, всъщност.
всъщност и на никого не му пука това, което пиша в тая публикация. всъщност защо го четеш? да, ти? и без това нищо няма да промениш, не ми пука дали можеш, пука ми дали ще. а няма. ако четеш само, защото ти е интересно - недей. изобщо не пиша, за да му е на някого интересно. ако беше така, вероятно щях да пратя на някого да прочете една от десетките ми незавършени истории. пиша, защото искам кофа за душевни отпадъци. такава, която няма да проговори на десетки други хора колко жалка съм всъщност, изливайки разбърканите си незначителни чувства.
изливам.
изливам.
всъщност какво толкова изливам, щом съм празна? знам ли, сигурно тъпата кола, с който се опитвам да запълня празнотата.
не искам да четеш, изобщо, ако е ей така - спри сега!
ако не е ей така - пак спри, не е нужно да си го причиняваш.

предполагам не остана никой. не ми и трябва някой, за да пиша. трябва ми някого, за когото да пиша. а не намирам думи за никого в момента, все така празно.
не че когато имаше нещо вътре ми бе по-добре. не мога да определя кога беше по-зле.
не съм депресирана, не, просто съм аз. в това се превърнах, не е моментно състояние.
затова си забравям!
забранявам, забранявам, забраням ти да обичаш!
забранявам и да ти пука!
не знам дали егоизмът ще спаси света, но определено ще спаси теб.

любовта е разход на самата теб. не можеш да си го позволиш, знаеш.
затова не си и помисляй да се влюбваш !

Няма коментари:

Публикуване на коментар