Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

петък, 27 август 2010 г.

Със сигурност не мен.

Време е за доза отрова ^^
Време е да мрънкам просто защото ми се мрънка без да има основателна причина. Оплаквам се, че съм гладна, доста. Преди малко, сигурна съм, имаше бисквити на бюрото, но сега магически изчезнаха. Въпреки това съм гладна. Най-лошата идея в живота ми, сериозно, защо винаги сключвам басове като знам, че накрая ще загубя и последствията ще са катастрофални? Да, вярно, скача ми се от мост oO
Последната публикация, която писах тук, незнайно как е изчезнала в небитието. И без това беше поредното мрънкане, което мога да пресъздам сега и веднага! (хм)
Искам искам искам да си разкрия великия план за масово унищожение пред света, но някъде дълбоко в мен има една част, която все още мисли, че човекът, за когото се отнася... може да ми следи блога. Въпреки че ме мрази, да, несъмнено. И ако прочете великия план...е, няма да е изненада вече и ще убие духа на купона.
Идеята ми беше, че трябва да впрягам конски сили и да пиша скоростно, тъй като датата се задава. Мамка му, винаги съм мислила, че ще ме бива по серийните убийства. А виж какво излезе.. една глава не мога да напиша вече трети ден и тази нощ май ще се наложи да я прекарам в драскане. Усещам как накрая ще се получи някаква плоска тийн историйка ала Здрач и ще съм разочарована до безкрайност. Все едно.

Мислих си днес (не ми се отдава,не значи, че не мога да го прая), че съм доста самотно създание. Колкото и да отричам, пъф. Ав, и ми скапаха ваканцията, хаха. Не наистина де, някво копеле едва ли ще успее да ми скапе цялата яка ваканция - ноу ефин уей. Важното е да се оплача и тук, въпреки че се оплаках достойно с хронология в скайп.
Пиша една публикация няколко дена, събирам опит.
Научих няколко важни неща:
1.Аз съм чудесен столкър, ненадминат в това, което прави. И мога да хвърлям писма и да се омитам доста бързо, въпреки подрънкващите ми в раницата химикали, ножици, нокторезачки и т.н. Планът ми винаги работи, освен ако веднага щом съм оставила бялото си пликче, на открито място, запраска величествен дъдж. Тогава вероятно писмото ми е станало на леке и буквичките в него не се четат. Та, разбрах аз защо хората използват пощенски кутии. Другият път ще пробвам, въпреки ненадеждната бг поща, при която 90% от писмата изчезват в небитието. Сега дори не знам дали уважаемият е получил писмото ми или не. И дали го е прочел, дори да го е получил. А не заслужавам десет минути четене ;o Но любопитството е вечно. Ха-ха.
2.Обичам.захарен.памук.Предозирах се.Хиперактивна съм.МУАХАХАХАХААХАХА
3.Имам задача за близката година - английският зове. Не, че ще го науча. Но поне ще започна да си гледам аниметата на английски и няма да мрънкам за бг субс. И ще разбирам!!!.. надявам се.
4.Утре... т.е. днес, ще е хубаво, надявам се. Ще преживея чалгата, пияните хора, тъпите хора, малоумните си изблици... опа. Та да, разбрахме ме. Имам някакво приятно чувство, че ваканцията ще свърши много добре и ще съм доволна както никога, въпреки че вече е септември и ми е доста тъжно.Как ще преживея още една година, не знам, че този път напълно сама?Защото съм сама.И предишната година бях сама, но поне не го знаех. Хубаво е от време на време да нямаш представа за нещата, така е по-лесно.Не знаеш = не мислиш = не ти пука. Смееш се, плачеш, оплакваш се, оплакваш се, че не искаш да се оплакваш и продължаваш да се оплакваш. Но на никого не му пука, защото просто стоят и слушат оплакването ти и се чувстват гордо от самия факт, че слушат, не им се ще да разбират. Тази година съм напълно сама - без преструващи се, че им пука, без да срещам зли погледи, без да мисля колко всъщност не знам как стоят нещата, без да ме притесняват маловажни тийн проблеми, защото... защото просто няма смисъл. А реших,че е безсмислено да върша безсмислени неща.
Объркваща съм последно време, може би заради хилядите неща, които не спират да ми се въртят в главата и не мога, и не мога! да ги подредя в нещо смислено - просто хаотични мисли, важни за мен мисли, които никой не може да разбере. Може би така е по-добре, може би... ако всички ме разбираха биха разнищили живота ми. И биха ме намразили заради това, което съм.
По-добре само аз да се познавам? ОХ. Ами ако и аз не се познавам достатъчно добре, за да знам какво обичам, какво мразя, какво чувствам, какво искам да постигна, как да го постигна?... И сама се заплитам в собствените си мисли, дори когато ги пиша черно на бяла, за да (уж) ги осмисля. Не се получава.
Ето напрамер преди месец мразех мляко, за няма и седмица го обикнах до неузнаваемост.

Попринцип доста пъти съм обмисляла бягство - някъде далеч. Да започна на чисто, да съм друг човек, никой да не ме познава. Сега осъзнавам, че много неща ще ми липстват. И много хора. И много чувства. И аз самата - старото аз, което мразя де.
Как досега не съм загубила вяра в хората се чудя аз, единственото нещо, за което Той беше прав. Хората не заслужават да вярваш в тях, не заслужават и да разчиташ на тях. Защото в крайна сметка накрая оставаш ти и... голямата пустиня? И накрая съд? Твърде Пратчет, като се замисля. Твърде не мен. Но по-добре да не е мен, защото ..тези, които са чели всичко назад, знаят защо! (прозвуча като рекламата на бира)
Ах, и бирата не ми е вкусна вече.
Не, че е била някога.

Стана дълъг пост, който го е дочел докрай... Съжалявам xD И обещавам като почнем училище да пиша по-задълбочено, че съм плитка.
Сбогом. Вероятно скоро няма да се видим, любимо блогче. Сбогом.

Няма коментари:

Публикуване на коментар