Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

Nothing really bothers her, she just wants to love herself.

събота, 18 септември 2010 г.

Съм ли? Да.

Аз ли съм?
Изобщо не съм, но нали така се казва?
Защото е да бъдеш или да не бъдеш, нали?
Или пак съм чела Хамлет?
Вие на кое залагате?
Защо изобщо залагате срещу мен, като знаете, че ще загубите?
Всъщност и да не загубите, знаете ли, че няма да загубя и аз?
Защо ли?
Защото никога не губя?
Други идеи?
Хей, кой посмя да нарече творчеството ми клиширано?
Грешите?
Или не?
Някой ден ще стоим ли изобщо лице в лице?
Тогава ще посмеете ли да ми кажете, че не струвам?
Как бихте могли да ми кажете подобно нещо в очите, за какви се имате?
Всъщност аз за каква се имам?
Та не съм ли само една недорасла глупачка, дрогираща се с музика?
Да? Не?
Никога не е късно, нали?
Обаче накрая винаги се оказва, че е твърде късно?
Твърде ли философски прозвучах?
Не ме бива във философията?
Знам, но какво пък знаете вие?
Искам ли да избягам?
И с кого, къде? Сама ли?
Та не виждам ли сама какво се случва щом съм сама?
Това сирени на линейка ли са?
Е, време ми беше май да влизам в лудница, знаете ли?
Знаете ли, че H.I.M. са велики?
Ако не знаете, ще го научите ли НАЙ-СЕТНЕ?
Обичам ли?
А точно вас обичам ли?
Само себе си ли обичам?
И вие това си помислихте?
Грешите?
Прави сте?
Кой знае?
Може би аз?
Защо пък аз?
Защото аз съм.

1 коментар: